Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
abv.bg, all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Новини
Демокрит
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора, Ямбол
 
Любителски
Алфа Поинт, Астро галерия, Астро-гид, Астро-история, За любители, За начинаещи, Марс, още...
 
Клубове
ААС, Бургас, Смолян
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар
 
Чужди
Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, SEDS, още...
 
Температурните скали - Използваните днес видове температурни скали.
В науката и индустрията днес се използват три температурни скали. Две от тях са по системата SI - това са температурната скала по Целзий и скалата на Келвин, а скалата по Фаренхайт в момента се използва единствено в САЩ, но се очаква нейната употреба постепенно да бъде прекратена. Докато скалата на Келвин се използва предимно от учените, скалите на Целзий и фаренхайт се използват постоянно в нашето ежедневие.

Температурната скала на Целзий е разработена през 1742 г. и е разделена на 100 еднакви интервала, като за нулева точка е приета температурата на замръзване на чистата вода при морското равнище, а за 100 - температурата на кипене на водата. Температурата по тази скала се измерва в градуси по Целзий (°C). Тази температурна скала се използва масово по света за измерване на температурата на въздуха.

Температурната скала на Келвин е разработен от лорд Келвин през 1800 г. Нулевата точка в тази скала отговаря на -276.16 градуса по скалата на Целзий. Тази нулева точка бележи най-ниската възможна температура във Вселената и по тази причина скалата на Келвин е позната като абсолютна температурна скала. Градусите по тази скала се бележат с главната буква К. Превръщането от градуси по Целзий в Келвини и обратно е много просто:
K = °C + 273.15
°C = K – 273.15


В температурната скала по Фаренхайт точката на замръзване на водата е изместена на +32°С, а на кипене е +212°С и се измерва в градуси по Фаренхайт (°F). Преобразуването от скалата на Фаренхайт в скалата по Целзий и обратно става по следните формули:
°F = °C . 1,8 + 32
°C = (°F - 32) / 1,8
Още информация:
КвазарКосмически обект, излъчващ огромно количество енергия.
Кваркови звездиЗвезди с особено състояние на веществото.
СвръхноваЕксплозията на масивна звезда в края на живота й.
Черна дупкаОстатък от избухнала звезда, в който е натрупана огромна маса в малки размери и има чудовищна гравитация.
АлдебаранНай-ярката звезда на съзвездието Бик (Aldebaran, Alpha Tauri).
ВселенатаВсичко, което съществува.
Астрономическа единицаAU - единица за измерване на разстояния, равна на разстоянието от Земята до Слънцето.
АкрецияПадането на вещество на космическо тяло от обкръжаващото пространство.
Абсолютна нулаНай-ниската възможна температура във Вселената.
АлбедоСъотношението между получената и отразената от дадено тяло светлина.
АтмосфераГазовата обвивка, обгръщаща небесните тела.
АналемаФигура с форма на 8-ица, която Слънцето описва в небето в течение на една година.
АнтиматерияОгледален образ на материята с различни характеристики на елементарните частици.
АпексТочка от небесната сфера, към която е насочено движението на наблюдателя.
АпогейНай-отдалечената от Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
Пътуването със свръхсветлинни скоростиНяколко начина за пътуване през пространството със свръхсветлинна скорост.
АпертураДиаметърът на обектива или на първичното огледало на телескоп.
АстрологияДревна наука, изучаваща влиянието на небесните тела върху хората.
АфелийНай-отдалечената от Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
Големият взривBig Bang - началото на Вселената.
Галактично халоСферичният регион, обграждащ центъра или ядрото на галактика.
Галилеевите спътнициЧетирите спътника на Юпитер, открити от Галилео Галилей.
Гама-лъчиЕлектромагнитна радиация с много висока енергия.
Големият атракторМясто във Вселената, към което се движи огромна част от видимата материя, включително и Слънчевата система.
Голямата стенаМасивна концентрация на повече от 2000 галактики.
ГравитацияСилата, която привлича всички обекти във Вселената.
ГравитонЧастица-носител на гравитационното взаимодействие.
Граница на РошеМинималното разстояние за доближаване на масивен сателит към по-масивно тяло, без да се разруши от приливните сили.
ДеклинацияНебесна проекция на географската ширина на Земята.
ДжетНасочен газов поток от силно ускорена материя.
Доплеров ефектПромяна в наблюдаваните дължини на вълните на светлината.
ЕкваторМислена линия по повърхността на планета на равни отстояния от нейните полюси.
ЕклиптикаВидимият път на Слънцето на небесната сфера в течение на годината.
ЕраОгромен период от време от историята на Земята.
ЕлонгацияЪгълът, заключен между Слънцето, Земята и друго космическо тяло.
Еруптивни променливи звездиЗвезди, в които възникват взривове от вътрешните термоядрени процеси.
Затъмнително-променливи звездиРезултат от взаимното съжителстване на двойка звезди.
ЗенитНай-високата точка от видимата небесната сфера
ЗодиакЧаст от небесната сфера.
Зодиакална светлинаОтразената слънчева светлина от праховия диск в равнината на еклиптиката в Слънчевата система.
ИнтерферометърИнструмент за прецизни измервания.
Инфрачервена светлинаНевидима за човешкото око светлина.
ЙонизацияПревръщане на електрически неутралните атоми в йони.
КомпасПрибор за определяне на географската посока, обикновено използвайки земното магнитно поле.
Константата на ХъбълЕдна от най-важните формули в астрономията за определяне на размера и възрастта на Вселената.
КоронаНай-външният слой от слънчевата атмосфера.
Космическите скоростиВидовете скорости за придвижване на обекти в Космоса.
ЛазерКвантов генератор на кохерентна светлина.
МагнитудЗвездната величина, мярка за яркостта на небесните обекти.
МикровълниЕлектромагнитни вълни, разположени между радио и светлинните вълни в скалата на електромагнитния спектър.
Небесен полюсВъображаема точка върху небесната сфера, проекция на земния полюс.
МълнияЕлектрически разряд, породен от огромните разлики в електрическите потенциали между високите атмосферни слоеве и земната повърхност.
Небесна сфераПонятие, използвано при определяне местоположението на небесните обекти.
НеутриноНеуловима частица без електричен заряд и почти нулева маса.
НутацияОтклоненията на оста на въртене на Земята при нейното движение.
ОбсерваторияУчреждение за извършване на наблюдения на небсените обекти.
ОзонОзонът е основният щит на Земята от ултравиолетовите лъчи.
ОкултацияПресичането на светлината, идваща от звезда от друго тяло.
ПалеоконтактЕвентуален контакт на човечеството с представители на друга цивилизация в древността.
ПаралаксВидимото ъглово изместване на небесен обект, породено от движението на Земята по нейната орбита.
ПарсекАстрономическа единица за разстояние.
ПасажПреминаването на небесно тяло пред диска на далечна звезда.
ПеригейНай-близката до Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
ПерихелийНай-близката до Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
ПлазмаЧетвъртото агрегатно състояние на веществата.
Полуправилна променлива звездаПредставител на група пулсиращи променливи звезди.
Правило на Тициус-БодеЗависимост, с която приблизително се определят разстоянията между планетите и Слънцето.
ПрецесияЯвление, свързано с бавното въртене на земната ос.
Променлива звездаЗвезда, чийто блясък се променя с течение на времето.
Пулсиращи променливиРезултат от агонията на звездите, достигнали края на своето съществуване.
РадиоактивностРазпадане на атомите на вещества, съпроводено от високоенергийно излъчване.
РектасцензияНебесен аналог на географската дължина на Земята.
Реликтовото лъчениеКосмическо електромагнитно лъчение, възникнало в ранния етап от разширението на Вселената.
Рентгенови лъчиНевидима за човешкото око синя светлина, извън ултравиолетовия диапазон.
СаросПериод на повтаряне на слънчевите затъмнения.
Светлинна годинаРазстоянието, което изминава светлината за една година.
Полярно сияниеИзлъчване на светлина в горните слоеве на атмосферата. .
Скоростта на светлината300,000 км. в секунда.
Слънчев вятърБърз поток от електрично заредени частици от Слънцето.
СпектърОтделните цветни компоненти на светлината.
ТахионЧастица, движеща се с по-висока скорост от скоростта на светлината.
Тъмна материяТермин за материята във Вселената, която не може да се наблюдава.
Ултравиолетова светлинаНевидима за човешкото око синя светлина.
Червейна дупкаМост, свързващ две отдалечени точки от пространството във Вселената.
РадиоастрономияРаздел от астрономията, изучаващ радиовълните от космическите обекти
Бели нощиФеномен, при който Слънцето се вижда в полунощ в арктическия и антарктическия региони.
АтомНай-малката градивна частица на елементите, която запазва техните химични свойства.
БиосфераЗоната, в която съществува живота на Земята
Център на ВселенатаСъществува ли център на Вселената?
Гравитационни вълниИзменения в пространство-времето, породени от движенията на маси
ГалактикаСъвкупност от звезди и междузвездно вещество, въртящи се около общ гравитационен център.
ПлутоидНаименование на космическите тела в Слънчевата система, подобни на Плутон.
Тихо БрахеДатски астроном, чиито наблюдения помагат на Кеплер да открие законите за движение на планетите.
Леон ФукоПървият учен, доказал с помощта на махало земното околоосно въртене.
Фридрих БеселГермански астроном и математик
Хенри КавендишАнглийски химик и физик, откривател на водорода.
Едуард Емерсън БарнардАмерикански астроном, открил звездата с най-голямо собствено двжение и петия спътник на Юпитер.
ВремеЯвление, с чиято помощ човечеството регистрира промените в околната среда и Вселената.
КалендарСистема за пресмятане на продължителни периоди от време.
Видове времеРазновидности на времето и времеви стандарти