Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
abv.bg, all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Новини
Демокрит
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора, Ямбол
 
Любителски
Алфа Поинт, Астро галерия, Астро-гид, Астро-история, За любители, За начинаещи, Марс, още...
 
Клубове
ААС, Бургас, Смолян
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар
 
Чужди
Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, SEDS, още...
 
Скоростта на светлината - 300,000 км. в секунда.
Скоростта на светлината, съгласно Специалната теорията за относителността на Айнщайн, е 300,000 км/секунда (по точно е 299 792 458 м/сек). Понеже масата се увеличава при увеличаване на скоростта, пътешествие със скорост, близка до светлинната, ще струва много скъпо и ще изисква космически кораб, твърде различен от сега използваните. Феноменът изкривяване на времето ще е причина космическите изследователи, пътуващи със скоростта на светлината, да остаряват много по-бавно от хората, намиращи се на Земята.

Пътешествие до Луната със светлинна скорост ще трае само 1,5 секунда, а до Венера – около 2 минути, когато е близо до нас и 15 минути, когато се намира от другата страна на Слънцето. Пътуване до Марс ще отнеме средно 4 минути, до Юпитер – около 30 светлинни минути (20-40 минути, в зависимост от неговото относително положение спрямо Земята), до Сатурн с нейните фантастични пръстени – около 1 час, а до Нептун - 4 ч. Пътувайки със светлинна скорост, след около 1 година ще бъде достигнат Облакът на Оорт – сферичната мъглявина, заобикаляща Слънчевата система, която съдържа милиарди ледени тела, които приближавайки се до Слънцето, виждаме като красиви комети. Най-близката звезда до нас, Алфа от Кентавър (Alpha Centauri), ще бъде достигната след малко повече от 4 години.

Как е измерена скоростта на светлината ?

До началото на 17-и век учените смятат, че не съществува понятие като скорост на светлината. Дотогава се счита, че светлината се разпространява мигновено. Хората виждат светлината от далечен оръдеен изстрел веднага, докато звука идва при тях със закъснение. Галилео Галилей не е съгласен с това и провежда експеримент, за да измери скоростта на светлината. Той и неговия асистент застават на разстояние 1 миля един от друг със закрити фенери. Галилео светва със своя фенер и неговия асистент, веднага след като види светлината му, отговаря също със светване на фенера. Галилео измерва времето, докато забележи светлината от фенера на своя асистент. Повтаряйки този експеримент за различни дистанции той открива, че няма промяна в измерваното време и неговият извод е, че светлината се движи много бързо, за да може да се измери по този начин. Затова той смята, че светлината се движи над 10 пъти по-бързо от звука.

По-късно, през 1670 г., датският астроном Оле Рьомер прави много внимателни наблюдения на спътника Йо на Юпитер. Знаейки точно времето, за което спътника обикаля около планетата, той е в състояние да определи много точно момента, в който тази луна ще се скрие зад Юпитер. След няколко годишни наблюдения той забелязва, че времевите интервали между затъмненията не са едни и същи и предполага, че това се дължи на забавянето на светлината, тъй като тя изминава различни дистанции заради движението на Земята по орбитата около Слънцето. Когато Юпитер и Земята са близко разположени, затъмненията настъпват в очакваното време, а когато са отдалечени - със закъснение. През септември 1676 г. на заседание на Парижката академия на науките той показва доклад, в който предсказва, че затъмнението на Йо на 9 ноември същата година, ще бъде 10 минути по-късно, отколкото е изчислено, заради ограничената скорост, с която се движи светлината от Юпитер до Земята. Рьомер използва тази времева разлика и диаметъра на земната орбита за определяне на скоростта на светлината, която според неговите изчисления е 296 000 км./секунда - много близо до реалната стойност.

През 1728 г. английският физик Джеймс Брадли успява да определи скоростта на светлината във вакуум на около 301 000 км/секунда с помощта на звездна аберация (отклонение) - новооткрито явление, характеризиращо видимото преместване на положението на звезда заради земното движение по орбитата около Слънцето. Неговите 20-годишни наблюдения на изменението на положението на някои звезди могат да бъдат обяснени единствено с аберацията и колебанието на земната ос - нутацията.

През 1849 г. става възможно измерването на скоростта на светлината чрез използване на две точки от земната повърхност. Френският учен Физо прави експеримент, пропускайки светлина към отдалечено огледало и измервал времето за връщането на лъча. Лъчът се разбива на импулси, като се пропуска между зъбите на бързовъртящо се зъбно колело. При достатъчно голяма скорост на въртене на колелото светлината достига до огледалото и се връща за време, за което диска се завъртя на малък ъгъл, колкото е промеждутъка между два зъба. Тогава в окуляра не се наблюдава светлина. На диска на Физо има 720 зъба, а диска се върти със скорост 25 оборота в секунда. Знаейки разстоянието от източника на светлината до огледалото и обратно, което е 17,32 км., Физо успява да определи, че скоростта на светлината е 313 000 км./секунда. Слабост на метода е, че момента с най-висока яркост се определя на око, което е недостатъчно точно.

Когато Физо обявява своя резултат, учените се усъмняват в достоверността на това число, според което светлината би трябвало да идва от Слънцето до Земята за 8 минути и може да обиколи земното кълбо за 1/8 от секундата. Според тях е невъзможно човек да успее да измери подобна скорост с такива примитивни инструменти. Възможно ли е светлината да се измине 8-те километра между огледата за 1/36000 от секундата? Повечете не били съгласни, но в същото време това число било много близко с резултата на Рьомер. Може би е просто съвпадение....

Тринадесет години по-късно, Леон Фуко, син на парижки издател, също успява да измери скоростта на светлината. След няколко години работа заедно с Физо, той търси начини да усъвършенства неговия опит. Вместо зъбно колело Фуко използва въртящо се плоско огледало. При този експеримент светлината от въртящото се огледало се връща обратно, но под малко по-различен ъгъл, заради завъртането на огледалото. С измерването на този ъгъл е възможно да се определи и скоростта на светлината. Фуко продължава да увеличава прецизността на този метод през следващите 50 години. Последното му измерване през 1926 г. показва, че светлината се движи със скорост 296 796 км/секунда.
Още информация:
КвазарКосмически обект, излъчващ огромно количество енергия.
Кваркови звездиЗвезди с особено състояние на веществото.
СвръхноваЕксплозията на масивна звезда в края на живота й.
Черна дупкаОстатък от избухнала звезда, в който е натрупана огромна маса в малки размери и има чудовищна гравитация.
АлдебаранНай-ярката звезда на съзвездието Бик (Aldebaran, Alpha Tauri).
ВселенатаВсичко, което съществува.
Астрономическа единицаAU - единица за измерване на разстояния, равна на разстоянието от Земята до Слънцето.
АкрецияПадането на вещество на космическо тяло от обкръжаващото пространство.
Абсолютна нулаНай-ниската възможна температура във Вселената.
АлбедоСъотношението между получената и отразената от дадено тяло светлина.
АтмосфераГазовата обвивка, обгръщаща небесните тела.
АналемаФигура с форма на 8-ица, която Слънцето описва в небето в течение на една година.
АнтиматерияОгледален образ на материята с различни характеристики на елементарните частици.
АпексТочка от небесната сфера, към която е насочено движението на наблюдателя.
АпогейНай-отдалечената от Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
Пътуването със свръхсветлинни скоростиНяколко начина за пътуване през пространството със свръхсветлинна скорост.
АпертураДиаметърът на обектива или на първичното огледало на телескоп.
АстрологияДревна наука, изучаваща влиянието на небесните тела върху хората.
АфелийНай-отдалечената от Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
Големият взривBig Bang - началото на Вселената.
Галактично халоСферичният регион, обграждащ центъра или ядрото на галактика.
Галилеевите спътнициЧетирите спътника на Юпитер, открити от Галилео Галилей.
Гама-лъчиЕлектромагнитна радиация с много висока енергия.
Големият атракторМясто във Вселената, към което се движи огромна част от видимата материя, включително и Слънчевата система.
Голямата стенаМасивна концентрация на повече от 2000 галактики.
ГравитацияСилата, която привлича всички обекти във Вселената.
ГравитонЧастица-носител на гравитационното взаимодействие.
Граница на РошеМинималното разстояние за доближаване на масивен сателит към по-масивно тяло, без да се разруши от приливните сили.
ДеклинацияНебесна проекция на географската ширина на Земята.
ДжетНасочен газов поток от силно ускорена материя.
Доплеров ефектПромяна в наблюдаваните дължини на вълните на светлината.
ЕкваторМислена линия по повърхността на планета на равни отстояния от нейните полюси.
ЕклиптикаВидимият път на Слънцето на небесната сфера в течение на годината.
ЕраОгромен период от време от историята на Земята.
ЕлонгацияЪгълът, заключен между Слънцето, Земята и друго космическо тяло.
Еруптивни променливи звездиЗвезди, в които възникват взривове от вътрешните термоядрени процеси.
Затъмнително-променливи звездиРезултат от взаимното съжителстване на двойка звезди.
ЗенитНай-високата точка от видимата небесната сфера
ЗодиакЧаст от небесната сфера.
Зодиакална светлинаОтразената слънчева светлина от праховия диск в равнината на еклиптиката в Слънчевата система.
ИнтерферометърИнструмент за прецизни измервания.
Инфрачервена светлинаНевидима за човешкото око светлина.
ЙонизацияПревръщане на електрически неутралните атоми в йони.
КомпасПрибор за определяне на географската посока, обикновено използвайки земното магнитно поле.
Константата на ХъбълЕдна от най-важните формули в астрономията за определяне на размера и възрастта на Вселената.
КоронаНай-външният слой от слънчевата атмосфера.
Космическите скоростиВидовете скорости за придвижване на обекти в Космоса.
ЛазерКвантов генератор на кохерентна светлина.
МагнитудЗвездната величина, мярка за яркостта на небесните обекти.
МикровълниЕлектромагнитни вълни, разположени между радио и светлинните вълни в скалата на електромагнитния спектър.
Небесен полюсВъображаема точка върху небесната сфера, проекция на земния полюс.
МълнияЕлектрически разряд, породен от огромните разлики в електрическите потенциали между високите атмосферни слоеве и земната повърхност.
Небесна сфераПонятие, използвано при определяне местоположението на небесните обекти.
НеутриноНеуловима частица без електричен заряд и почти нулева маса.
НутацияОтклоненията на оста на въртене на Земята при нейното движение.
ОбсерваторияУчреждение за извършване на наблюдения на небсените обекти.
ОзонОзонът е основният щит на Земята от ултравиолетовите лъчи.
ОкултацияПресичането на светлината, идваща от звезда от друго тяло.
ПалеоконтактЕвентуален контакт на човечеството с представители на друга цивилизация в древността.
ПаралаксВидимото ъглово изместване на небесен обект, породено от движението на Земята по нейната орбита.
ПарсекАстрономическа единица за разстояние.
ПасажПреминаването на небесно тяло пред диска на далечна звезда.
ПеригейНай-близката до Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
ПерихелийНай-близката до Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
ПлазмаЧетвъртото агрегатно състояние на веществата.
Полуправилна променлива звездаПредставител на група пулсиращи променливи звезди.
Правило на Тициус-БодеЗависимост, с която приблизително се определят разстоянията между планетите и Слънцето.
ПрецесияЯвление, свързано с бавното въртене на земната ос.
Променлива звездаЗвезда, чийто блясък се променя с течение на времето.
Пулсиращи променливиРезултат от агонията на звездите, достигнали края на своето съществуване.
РадиоактивностРазпадане на атомите на вещества, съпроводено от високоенергийно излъчване.
РектасцензияНебесен аналог на географската дължина на Земята.
Реликтовото лъчениеКосмическо електромагнитно лъчение, възникнало в ранния етап от разширението на Вселената.
Рентгенови лъчиНевидима за човешкото око синя светлина, извън ултравиолетовия диапазон.
СаросПериод на повтаряне на слънчевите затъмнения.
Светлинна годинаРазстоянието, което изминава светлината за една година.
Полярно сияниеИзлъчване на светлина в горните слоеве на атмосферата. .
Слънчев вятърБърз поток от електрично заредени частици от Слънцето.
СпектърОтделните цветни компоненти на светлината.
ТахионЧастица, движеща се с по-висока скорост от скоростта на светлината.
Температурните скалиИзползваните днес видове температурни скали.
Тъмна материяТермин за материята във Вселената, която не може да се наблюдава.
Ултравиолетова светлинаНевидима за човешкото око синя светлина.
Червейна дупкаМост, свързващ две отдалечени точки от пространството във Вселената.
РадиоастрономияРаздел от астрономията, изучаващ радиовълните от космическите обекти
Бели нощиФеномен, при който Слънцето се вижда в полунощ в арктическия и антарктическия региони.
АтомНай-малката градивна частица на елементите, която запазва техните химични свойства.
БиосфераЗоната, в която съществува живота на Земята
Център на ВселенатаСъществува ли център на Вселената?
Гравитационни вълниИзменения в пространство-времето, породени от движенията на маси
ГалактикаСъвкупност от звезди и междузвездно вещество, въртящи се около общ гравитационен център.
ПлутоидНаименование на космическите тела в Слънчевата система, подобни на Плутон.
Тихо БрахеДатски астроном, чиито наблюдения помагат на Кеплер да открие законите за движение на планетите.
Леон ФукоПървият учен, доказал с помощта на махало земното околоосно въртене.
Фридрих БеселГермански астроном и математик
Хенри КавендишАнглийски химик и физик, откривател на водорода.
Едуард Емерсън БарнардАмерикански астроном, открил звездата с най-голямо собствено двжение и петия спътник на Юпитер.
ВремеЯвление, с чиято помощ човечеството регистрира промените в околната среда и Вселената.
КалендарСистема за пресмятане на продължителни периоди от време.
Видове времеРазновидности на времето и времеви стандарти