| Вселената - Всичко, което съществува. |
 Вселената е всичко, което съществува – материята, пространството, енергията и времето. Тя включва всички звезди, планети и останалите обекти в Космоса. Вселената е много обширна – ние можем да видим само до 16,000,000,000,000,000,000,000,000 км от нея и не знаем докъде се простира отвъд тази граница.
Изказани са много теории за това как е започнала съществуването си Вселената и как се е развивала до днес. Най-популярна е теорията за Големия взрив, според която Вселената се е появила от гигантска експлозия преди около 15 милиарда години. Да говорим за периода преди Големия взрив е безсмислено – тогава не е имало нищо.
Теорията на Големия взрив твърди, че цялата ни позната Вселена – времето, пространството, енергията и материята, са се съдържали в една топка. Но в следващия момент тя е започнала да се разширява с невъобразима скорост. След първата милисекунда Вселената вече е представлявала една безформена огнена топка, 30 млн. пъти по-плътна от оловото, и до изтичането на първата секунда тя вече се е разширила до 20 светлинни години. По това време субатомните съставки на всяко листо, червей, звезда, скала, динозавър и човек са се намирали в нажежено до бяло, течно състояние ведно с Космоса. Тези първоначални състояния са задали неотменимите граници на плътността на материята и са определили курса на космическата еволюция.
10 секунди след Големия взрив атомните частици – протони, неутрони и електрони са оформени. Но самите атоми – водородни и хелиеви – се формират няколко стотин хиляди години след това, когато Вселената се е разширила много и се е охладила.
Скоростта, с която Вселената и всички принадлежащи й обекти, са се раздалечавали, наречена константата на Хъбъл, е една от най-важните формули в астрономията. Тя се изразява в километри за секунда от милион светлинни години. Разбирането й е ключът към осъзнаването на естествения ред на нещата. Константата зависи от количеството материя във Вселената, нейният характер и степента, с която гравитацията забавя разширението. Проследявайки разширението назад, учените се опитват да определят възрастта, формата и размерите на Вселената.
 Никой не знае каква ще бъде смъртта на Вселената. В момента тя се разширява от Големия взрив, който я е създал. На базата на теориите на Айнщайн за гравитацията и изкривяванията на пространство-временния континуум се предполагат три възможности:
- Затворена сферична вселена – в нея гравитацията в края на краищата ще спре разширяването и тя ще започне да се свива, докато стане толкова малка, че всичко изчезне – това е събитието, което е обратно на Големия взрив. То може да предизвика нов Голям взрив, създаване на нова Вселена, един безкраен цикъл на разширение и свиване на една периодична Вселена.
- Плоска вселена – в нея гравитацията е умерена и ще забавя, но няма да спре разширяването.
- Отворена (седловидна) вселена – в нея гравитацията е толкова слаба, че разширението ще продължи вечно
 Разширяващата се огнена топка изисква поне 300 000 години, за да се охлади достатъчно и да стане прозрачна за светлината. Тогава изведнъж цялата електромагнитна енергия се освобождава и прониква в Космоса. Тази първоначална фонова радиация днес струи през нас от времето, когато една част от Вселената се е разделяла от друга със скорост 50 пъти по-голяма от тази на светлината. Около 1% трепкащи точици са били възбудени от вълните й. Съществуването на това слабо лъчение, останало от създаването до днес, е един от основните стълбове на теорията за Големия взрив.
Учените признават, че няма начин да докажат която и да било теория за това, какво се е случило, преди да изтече 10-43 от секундата след Големия взрив. Познато като времето на Планк, това е първата частица от секундата, в която законите на познатата ни физика могат да се приложат. Учените, търсещи теорията, която да обясни всичко, са се приближили колкото е възможно повече до момента на съзиданието. |
|
| Още информация: |
| Квазар | Космически обект, излъчващ огромно количество енергия. |
| Кваркови звезди | Звезди с особено състояние на веществото. |
| Свръхнова | Експлозията на масивна звезда в края на живота й. |
| Черна дупка | Остатък от избухнала звезда, в който е натрупана огромна маса в малки размери и има чудовищна гравитация. |
| Алдебаран | Най-ярката звезда на съзвездието Бик (Aldebaran, Alpha Tauri). |
| Астрономическа единица | AU - единица за измерване на разстояния, равна на разстоянието от Земята до Слънцето. |
| Акреция | Падането на вещество на космическо тяло от обкръжаващото пространство. |
| Абсолютна нула | Най-ниската възможна температура във Вселената. |
| Албедо | Съотношението между получената и отразената от дадено тяло светлина. |
| Атмосфера | Газовата обвивка, обгръщаща небесните тела. |
| Аналема | Фигура с форма на 8-ица, която Слънцето описва в небето в течение на една година. |
| Антиматерия | Огледален образ на материята с различни характеристики на елементарните частици. |
| Апекс | Точка от небесната сфера, към която е насочено движението на наблюдателя. |
| Апогей | Най-отдалечената от Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята. |
| Пътуването със свръхсветлинни скорости | Няколко начина за пътуване през пространството със свръхсветлинна скорост. |
| Апертура | Диаметърът на обектива или на първичното огледало на телескоп. |
| Астрология | Древна наука, изучаваща влиянието на небесните тела върху хората. |
| Афелий | Най-отдалечената от Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето. |
| Големият взрив | Big Bang - началото на Вселената. |
| Галактично хало | Сферичният регион, обграждащ центъра или ядрото на галактика. |
| Галилеевите спътници | Четирите спътника на Юпитер, открити от Галилео Галилей. |
| Гама-лъчи | Електромагнитна радиация с много висока енергия. |
| Големият атрактор | Място във Вселената, към което се движи огромна част от видимата материя, включително и Слънчевата система. |
| Голямата стена | Масивна концентрация на повече от 2000 галактики. |
| Гравитация | Силата, която привлича всички обекти във Вселената. |
| Гравитон | Частица-носител на гравитационното взаимодействие. |
| Граница на Роше | Минималното разстояние за доближаване на масивен сателит към по-масивно тяло, без да се разруши от приливните сили. |
| Деклинация | Небесна проекция на географската ширина на Земята. |
| Джет | Насочен газов поток от силно ускорена материя. |
| Доплеров ефект | Промяна в наблюдаваните дължини на вълните на светлината. |
| Екватор | Мислена линия по повърхността на планета на равни отстояния от нейните полюси. |
| Еклиптика | Видимият път на Слънцето на небесната сфера в течение на годината. |
| Ера | Огромен период от време от историята на Земята. |
| Елонгация | Ъгълът, заключен между Слънцето, Земята и друго космическо тяло. |
| Еруптивни променливи звезди | Звезди, в които възникват взривове от вътрешните термоядрени процеси. |
| Затъмнително-променливи звезди | Резултат от взаимното съжителстване на двойка звезди. |
| Зенит | Най-високата точка от видимата небесната сфера |
| Зодиак | Част от небесната сфера. |
| Зодиакална светлина | Отразената слънчева светлина от праховия диск в равнината на еклиптиката в Слънчевата система. |
| Интерферометър | Инструмент за прецизни измервания. |
| Инфрачервена светлина | Невидима за човешкото око светлина. |
| Йонизация | Превръщане на електрически неутралните атоми в йони. |
| Компас | Прибор за определяне на географската посока, обикновено използвайки земното магнитно поле. |
| Константата на Хъбъл | Една от най-важните формули в астрономията за определяне на размера и възрастта на Вселената. |
| Корона | Най-външният слой от слънчевата атмосфера. |
| Космическите скорости | Видовете скорости за придвижване на обекти в Космоса. |
| Лазер | Квантов генератор на кохерентна светлина. |
| Магнитуд | Звездната величина, мярка за яркостта на небесните обекти. |
| Микровълни | Електромагнитни вълни, разположени между радио и светлинните вълни в скалата на електромагнитния спектър. |
| Небесен полюс | Въображаема точка върху небесната сфера, проекция на земния полюс. |
| Мълния | Електрически разряд, породен от огромните разлики в електрическите потенциали между високите атмосферни слоеве и земната повърхност. |
| Небесна сфера | Понятие, използвано при определяне местоположението на небесните обекти. |
| Неутрино | Неуловима частица без електричен заряд и почти нулева маса. |
| Нутация | Отклоненията на оста на въртене на Земята при нейното движение. |
| Обсерватория | Учреждение за извършване на наблюдения на небсените обекти. |
| Озон | Озонът е основният щит на Земята от ултравиолетовите лъчи. |
| Окултация | Пресичането на светлината, идваща от звезда от друго тяло. |
| Палеоконтакт | Евентуален контакт на човечеството с представители на друга цивилизация в древността. |
| Паралакс | Видимото ъглово изместване на небесен обект, породено от движението на Земята по нейната орбита. |
| Парсек | Астрономическа единица за разстояние. |
| Пасаж | Преминаването на небесно тяло пред диска на далечна звезда. |
| Перигей | Най-близката до Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята. |
| Перихелий | Най-близката до Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето. |
| Плазма | Четвъртото агрегатно състояние на веществата. |
| Полуправилна променлива звезда | Представител на група пулсиращи променливи звезди. |
| Правило на Тициус-Боде | Зависимост, с която приблизително се определят разстоянията между планетите и Слънцето. |
| Прецесия | Явление, свързано с бавното въртене на земната ос. |
| Променлива звезда | Звезда, чийто блясък се променя с течение на времето. |
| Пулсиращи променливи | Резултат от агонията на звездите, достигнали края на своето съществуване. |
| Радиоактивност | Разпадане на атомите на вещества, съпроводено от високоенергийно излъчване. |
| Ректасцензия | Небесен аналог на географската дължина на Земята. |
| Реликтовото лъчение | Космическо електромагнитно лъчение, възникнало в ранния етап от разширението на Вселената. |
| Рентгенови лъчи | Невидима за човешкото око синя светлина, извън ултравиолетовия диапазон. |
| Сарос | Период на повтаряне на слънчевите затъмнения. |
| Светлинна година | Разстоянието, което изминава светлината за една година. |
| Полярно сияние | Излъчване на светлина в горните слоеве на атмосферата. . |
| Скоростта на светлината | 300,000 км. в секунда. |
| Слънчев вятър | Бърз поток от електрично заредени частици от Слънцето. |
| Спектър | Отделните цветни компоненти на светлината. |
| Тахион | Частица, движеща се с по-висока скорост от скоростта на светлината. |
| Температурните скали | Използваните днес видове температурни скали. |
| Тъмна материя | Термин за материята във Вселената, която не може да се наблюдава. |
| Ултравиолетова светлина | Невидима за човешкото око синя светлина. |
| Червейна дупка | Мост, свързващ две отдалечени точки от пространството във Вселената. |
| Радиоастрономия | Раздел от астрономията, изучаващ радиовълните от космическите обекти |
| Бели нощи | Феномен, при който Слънцето се вижда в полунощ в арктическия и антарктическия региони. |
| Атом | Най-малката градивна частица на елементите, която запазва техните химични свойства. |
| Биосфера | Зоната, в която съществува живота на Земята |
| Център на Вселената | Съществува ли център на Вселената? |
| Гравитационни вълни | Изменения в пространство-времето, породени от движенията на маси |
| Галактика | Съвкупност от звезди и междузвездно вещество, въртящи се около общ гравитационен център. |
| Плутоид | Наименование на космическите тела в Слънчевата система, подобни на Плутон. |
| Тихо Брахе | Датски астроном, чиито наблюдения помагат на Кеплер да открие законите за движение на планетите. |
| Леон Фуко | Първият учен, доказал с помощта на махало земното околоосно въртене. |
| Фридрих Бесел | Германски астроном и математик |
| Хенри Кавендиш | Английски химик и физик, откривател на водорода. |
| Едуард Емерсън Барнард | Американски астроном, открил звездата с най-голямо собствено двжение и петия спътник на Юпитер. |
| Време | Явление, с чиято помощ човечеството регистрира промените в околната среда и Вселената. |
| Календар | Система за пресмятане на продължителни периоди от време. |
| Видове време | Разновидности на времето и времеви стандарти |
